Електронната музика се появява първо като експеримент, предизвикващ чисто академичен интерес. Появява се след Втората световна война с използването на първите лампови звукови генератори създаващи - т. нар. arpeggiatos (2 или повече тона, които се повтарят един след друг с определена скорост). Първите композиции с електронно генериран звук се свързват с имената на Карлхайнц Щокхаузен, Едгар Варез и др. Електронната музика започва да става известна след 1970 със създаването и на първите транзисторни звукови генератори. Отначало, най-използваният елемент от електронната музика е т. нар. pad (звуци на фона на другите инструменти, които не променят главната мелодия). Електронни падове се използват в групи като Kraftwerk, Tangerine Dream и др. По-късно, в началото на 1980-те години се появяват и първите изцяло цифрови синтезатори (преди това синтезаторите са били смес между аналогови и цифрови звукови процесори). Първите компании, произвеждащи цифрови хардуерни синтезатори са Роланд, Корг, Ямаха, Сони. Роланд са и първите произвеждащи т.нар. цифрови барабани (digital drum machine). През 1984 се появява и стандартът MIDI (Musical Instrument Digital Interface).
В началото на 1970-те, се появяват първите групи и артисти свирещи на електронни инструменти - Kraftwerk, Tangerine Dream, Space, Droids , Rockets , Джорджo Морордер, Вангелис, Клаус Шулце, Жан-Мишел Жар.
Електронната музика започва като експеримент, който включва следните стилове и представители :
Спейс рок - Tangerine Dream, Клаус Шулце, Вангелис, Исао Томита .
Електронен симфонизъм - Вангелис, Исао Томита , Жан-Мишел Жар
Техно-поп - Kraftwerk.
Електронно диско - Джорджо Морордер, Space, Rockets, Tree Degrees, Sparks, Дона Съмър, Droids, Ganimed , и др.
Бележи своя апогей през 1980-те със стиловете:
Ню роментик и ню уейв - Ultravox, Visage, Jon Foxx, Duran Duran, Spandau Ballet, A Flock of Seaguls, Orchestral Manoeuvres in the Dark (OMD), New Order, Kim Wilde , Nik Kershaw, Paul Young, Wang Chang, Kajagoogoo, Taco ,NENA ,Pseudo Echo и др.
Електро/синт - поп: Bronski Beat, Yazoo, Depeche Mode, The The, Blancmange, Thomas Dolby, Howard Jones, Alphaville, Communards, Sigue Sigue Sputnic, Scritti Politti, Japan, Limahl, Pet Shop Boys, Men Without Hats, Eurythmics, Thompson Twins, FGTH, ABC, Art of Noice, Гари Нюман, Джен Хамър, Mysterious Art, Off, Red FLag, Per Ubu, Fed Gadget, Soft Cell, Nena, Falco, Propaganda, Animotion, Devo, De/Vision, Human League, Heaven 17, Sensus, Hot Shot, Black Jack, Q-Feel, Spoons, Fashion ,The Twins, Lime, Krisma, Paris-France-Transit, C- Bank, Roni Griffith, Питър Годуин, Ronny, Taco и др.
Дарк уейв - Clan of Xymox, Sisters of Mercy - (в албума "Flood Land" от 1987 г.);както и някои песни на групите: The Cure, Siouxsie & the Banshees ,цялото творчество на групата Kirlian Camera , и др.
Електроник боди мюзик (ЕВМ) - Front 242, Die Krups, Front Line Assembly, Laibach и др.
Експериментална (амбиент) музика: Suicide, Cabaret Voltaire, Браян Ено и др.
Хай Енерджи/Итало/Джърман/Евродиско - Imagenetion, Taco, Gazebo, Lee Marou, Mico Mission, Den Harrow, Fency, F.R.David, Modern Talking, Sandra, C.C.Catch, Blue System, Bad Boys Blue, Radiorama, Bananarama, Рик Астли, Джейсън Донован, Кайли Миноуг, Boney M - последните им албуми, Sonja, Sanita, Хейзъл Дийн, Dollar, Buck Fizz, Silent Circle, Secret Service, Xenon, Electric Mind, Lectric Workers, Gannimed, Logic System, Tom Hooker, The Creatures, Savage, P.lion, Topo& Roby, M like Moon, Cosmic Disco, Patrick Cowley, Rockers Revenge, The Limit, Illusion Orchestra, The Flirts, Pink Projekt, Frank Duval, Trans-X,Rockets и др.
Поради силния интерес към електронните инструменти редица групи и самостоятелни музиканти, работещи в най-различни стилови категории, използват електронните технологии за създаване на своята музика, без да са концептуално обвързани с електронната звучност. Например: ELO, Alan Parson's Project, Barclay James Harvest, ABBA ,Boney M , Styx , SAGA, Blondy, Стиви Уиндуоод, Матиа Базар, Ricchi e Poveri, TOTO, Chicago, Ричард Клайдерман, Патрик Моораз, Рик Уейкман, PUHDYS , Karat и др. Това обезсмисля понятието „електронна музика“, защото повсеместното използване на електронни инструменти, независимо от музикалния стил, разширява смисъла на това понятие и то губи конкретния си характер.
Края на 19 век и началото на 20 век
Преди създаването на самата електронната музика, има растящо желание композиторите да използват появяващите се технологии за музикални цели. Няколко инструмента били създадени, които използвали електромеханични конструкции (устройства) и те проправили пътя към последвалото появяване на електронните инструменти. Електромеханичният инструмент Телехармониум е бил създаден от Тадеус Кахил през 1897 г. Елементарното неудобство работи срещу възприемането на the Teleharmonium: инструментът тежал седем тона и бил с размера на фургон. Още няколко подобрени версии били конструирани няколко години по- късно (финалния и най- подобрения модел, който се появява в 1907 г. е тежал 200 тона). The Theremin е често смятан за първият електронен инструмент, изобретен от професор Leon Theremin приблизително около 1919-1920. Друг ранен електронен инструмент бил Ondes Martenot, който бил използван в симфонията "Turangalîla" от Olivier Messiaen и също от други, главно от френски композитори като Андре Jolivet
Скорошни развития: 80-те до ранни 2000-те: история на техно, история на хауса, история на транс
Развитието на техното звучи в Детройт, Мичиган и хаус музиката в Чикаго, Илинойс през ранните и късните осемдесет, и по-късното базирано от Великобритания кисело театрално движение, т.нар acid house в късните осемдесет и ранните деветдесет всички стимулираха развитието и одобрението на електронната музика в изкуството, течението и представиха електронната танцова музика на нощните клубове. Електронната композиция може да създаде по-бързи ритми и по-прецизни от това, което е възможно, използвайки традиционен ударен инструмент. Звукът на електронната танцова музика често се характеризират с изменени, подправени електронни звуци (семпли) на традиционни инструменти и гласове. Във Великобритания законодателството се противопоставя на рейв културата, която се определя по това време като популярна електронна танцувална музика, с криминалното правосъдие и обществен ред, които през 1994 заявяват, че рейв музиката "включва звуци изцяло или преобладаващо характеризирани с излъчването на последователни, повтарящите се ритми." Падналата цена за подходяща екипировка е означавало, че популярната музика е била нарастващо правена електронно. Такива творци като Björk и Moby по-нататък популяризират варианти на този вид на музика в течението.